Jun 15, 2008, 12:10 PM

Роб

  Poetry
858 0 1

Ти ли си това?

-Момчето отстрани...

Не мога да повярвам

за тебе още ме боли!

Светът зъгубва цвят а хората безлични...

само ти и аз ставаме различни!

Искам този миг във рамка

запечатан в моета сърце,

но чакай замисли се,

ти отдавна ми го взе!

Пазиш ли го здраво?

Гледаш ли го със любов?

Искаш ли да ми го върнеш?...

То не иска вече да ти е Роб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...