Последната струна може би?
Неважен мъдрец в тъмнината.
За някой важно е, дали?
Като лед обгърнала ме самотата.
Чувствата не винаги изразявам
и безразличието им е на ниво,
ала знаят ли как душа ми, изтезават,
забиват сърцето в цветето бодливо.
Бързо стели се чувство, алено червено,
как изпразва се мястото за тях,
кътче така силно благословено,
в което маски така красиви аз прозрях.
© Николай Николов Всички права запазени
Поздрав