10.06.2016 г., 7:49  

Последна струна

1.4K 1 1

Последната струна може би?

Неважен мъдрец в тъмнината.

За някой важно е, дали?

Като лед обгърнала ме самотата.

 

Чувствата не винаги изразявам

и безразличието им е на ниво,

ала знаят ли как душа ми, изтезават,

забиват сърцето в цветето бодливо.

 

Бързо стели се чувство, алено червено,

как изпразва се мястото за тях,

кътче така силно благословено,

в което маски така красиви аз прозрях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...