Последната струна може би?
Неважен мъдрец в тъмнината.
За някой важно е, дали?
Като лед обгърнала ме самотата.
Чувствата не винаги изразявам
и безразличието им е на ниво,
ала знаят ли как душа ми, изтезават,
забиват сърцето в цветето бодливо.
Бързо стели се чувство, алено червено,
как изпразва се мястото за тях,
кътче така силно благословено,
в което маски така красиви аз прозрях.
© Николай Николов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
