18.02.2008 г., 20:29 ч.

Роден край 

  Поезия » Друга
588 0 8

                                                         Посветено на моето село

 

Едно селце, което сгрява душата.
Едно сърце в друго вплита земята.

Детски спомени валят под небето

и връщат в мен с усмивка детето.

С много обич си спомням гората,

още чуват се стъпките до пещерата.

С много песни, с китари не спирахме,

заредени призори се прибирахме.

Стари мостове прегръщат реката,

много спомени е събрала водата,

вечер звездите тихо я осветяват

и танцуват по нея, нежно я галят.

Хубави мигове е събрало сърцето.

Роден край е за мене селцето.

Нека винаги са красиви полята

и с любов там да се радват децата.

© Ивелина Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??