Роден край
Посветено на моето село
Едно селце, което сгрява душата.
Едно сърце в друго вплита земята.
Детски спомени валят под небето
и връщат в мен с усмивка детето.
С много обич си спомням гората,
още чуват се стъпките до пещерата.
С много песни, с китари не спирахме,
заредени призори се прибирахме.
Стари мостове прегръщат реката,
много спомени е събрала водата,
вечер звездите тихо я осветяват
и танцуват по нея, нежно я галят.
Хубави мигове е събрало сърцето.
Роден край е за мене селцето.
Нека винаги са красиви полята
и с любов там да се радват децата.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
Прегръдки!
