От слънце се превърна във въглен
онуй светило горе на небето.
Като каминен пламък се изтръгна
една въздишка право от сърцето ми.
Лицето ми е вече пълнолунно
сред космоси от думи неизречени.
Астероидно святкат мислите безумни
и разбиват се... във общата обреченост.
Сянката ти - цялата в мъгливост -
витае тук и там. Навсякъде.
Една душа, от спомени сънлива,
пое във непознатото нанякъде. ...