s7r (Валери Шуманов)
256 444
9.03.2008 г., 13:26 ч.

Родена от сълзата ми 

  Поезия
630 0 7
От слънце се превърна във въглен
онуй светило горе на небето.
Като каминен пламък се изтръгна
една въздишка право от сърцето ми.
Лицето ми е вече пълнолунно
сред космоси от думи неизречени.
Астероидно святкат мислите безумни
и разбиват се... във общата обреченост.
Сянката ти - цялата в мъгливост -
витае тук и там. Навсякъде.
Една душа, от спомени сънлива,
пое във непознатото нанякъде.
Една душа с единствена тъга,
че никога не ще те върне.
Един човек, останал без мечта,
вклини се в мен, циничен и повърхностен.
И вече не живея. Аз мълча.
В океани от громовни викове.
Със спомени се мъча да смекча
онази болка - многоликата.
Но в моите очи е само тя -
най-красивата и истинска - жената!
И в моето сърце се разгоря
една любов, родена от сълзата ми...

© Валери Шуманов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Как близко е доме и моя стил, може и да не е така но така те чувствам. Браво Валка! Ама ти си знаеш, че харесвам всичко което пишеш. Страхотно е!
  • Много ми хареса!Толкова е силно и истинско.Идва направо от сърцето ти!Поздравчета и за творението!
  • Пак са изхвърли,ей:>>>Браво!
  • Силно...Аплодисменти!!!!!!!
  • !!!!!!!!
    Харесва ми да те чета!Красиво пишеш!Поздрав!
  • ''Лицето ми е вече пълнолунно
    сред космоси от думи неизречени''....
  • Много тъжно!Но от това по-истинско накъде...
    ''Но в моите очи е само тя -
    най-красивата и истинска - жената!
    И в моето сърце се разгоря
    една любов, родена от сълзата ми...''
    Поздрави
Предложения
: ??:??