Родена от сълзата ми
От слънце се превърна във въглен
онуй светило горе на небето.
Като каминен пламък се изтръгна
една въздишка право от сърцето ми.
Лицето ми е вече пълнолунно
сред космоси от думи неизречени.
Астероидно святкат мислите безумни
и разбиват се... във общата обреченост.
Сянката ти - цялата в мъгливост -
витае тук и там. Навсякъде.
Една душа, от спомени сънлива,
пое във непознатото нанякъде.
Една душа с единствена тъга,
че никога не ще те върне.
Един човек, останал без мечта,
вклини се в мен, циничен и повърхностен.
И вече не живея. Аз мълча.
В океани от громовни викове.
Със спомени се мъча да смекча
онази болка - многоликата.
Но в моите очи е само тя -
най-красивата и истинска - жената!
И в моето сърце се разгоря
една любов, родена от сълзата ми...
онуй светило горе на небето.
Като каминен пламък се изтръгна
една въздишка право от сърцето ми.
Лицето ми е вече пълнолунно
сред космоси от думи неизречени.
Астероидно святкат мислите безумни
и разбиват се... във общата обреченост.
Сянката ти - цялата в мъгливост -
витае тук и там. Навсякъде.
Една душа, от спомени сънлива,
пое във непознатото нанякъде.
Една душа с единствена тъга,
че никога не ще те върне.
Един човек, останал без мечта,
вклини се в мен, циничен и повърхностен.
И вече не живея. Аз мълча.
В океани от громовни викове.
Със спомени се мъча да смекча
онази болка - многоликата.
Но в моите очи е само тя -
най-красивата и истинска - жената!
И в моето сърце се разгоря
една любов, родена от сълзата ми...
© Валери Шуманов All rights reserved.
за творението!
