23.12.2014 г., 7:52

Родени сме

951 0 0

Родена съм вовеки да обичам.

Да бъда част от звездната дъга.

След вятъра чудак да тичам

и дърпайки крилата му с ръка,

отново да го връщам във горите,

да черпя птиците със цвят,

земята рохка да поливам,

да няма във душите глад...

Родени сме вовеки да се смеем.

Да бъдем светли и добри.

С венци в косите си да пеем

и сбрали хорските очи,

да носим слава на Отеца

и той да бъде наш баща,

а който бяга от Агнеца,

не ще запази младостта.

Родени сме вовеки да се учим,

да пърхаме със мисли кат пчели

и в кошера да греят пити-

да  хранят нашите мечти.

Родени сме от светлината,

от вятъра, от звезден прах

и цялата Земя се чисти,

и няма ненаказан грях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...