Dec 23, 2014, 7:52 AM

Родени сме

952 0 0

Родена съм вовеки да обичам.

Да бъда част от звездната дъга.

След вятъра чудак да тичам

и дърпайки крилата му с ръка,

отново да го връщам във горите,

да черпя птиците със цвят,

земята рохка да поливам,

да няма във душите глад...

Родени сме вовеки да се смеем.

Да бъдем светли и добри.

С венци в косите си да пеем

и сбрали хорските очи,

да носим слава на Отеца

и той да бъде наш баща,

а който бяга от Агнеца,

не ще запази младостта.

Родени сме вовеки да се учим,

да пърхаме със мисли кат пчели

и в кошера да греят пити-

да  хранят нашите мечти.

Родени сме от светлината,

от вятъра, от звезден прах

и цялата Земя се чисти,

и няма ненаказан грях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...