14.12.2010 г., 12:53

Родина

542 1 0


 

Отдавна в мене чувствата напират
и в думи болни се превръщат.
И устните ми злобно всичко псуват,
не жалят майка, татко, къща.

Българийо, защо си ти така унила,
защо си малка в моите очи,
чия ръка те е сломила,
нали безсмъртна беше ти?

Свободна си, такава те желая,
до смърт се бореше заради това,
и раждаха се българи заради нея,
умираха, заровени в калта.

Какво ти има днес, кажи ми,
Аз твой съм син и ще те разбера,
кажи ми кой така рани ни,
на кой главата с нож да отсека?

Ти силна си била във робство,
не си се дала на света,
след турското и руското господство
сега умираш в свойта свобода.

Родила си сега чеда неверни,
сбирщина от лигави жени,
мъжете ти в чуждите таверни
пияни харчат твоите пари.

Но ти не ни делиш, аз зная,
ти винаги била си с нас добра,
в отплата ние най-накрая
превърнахме те в молеща страна.

Стани, стегни се, аз те моля,
дори един да съм, със теб ще съм,
и пак до смърт до тебе ще се боря,
умра ли аз, живей за мене ти.

И нека гледат другите отвън
как с теб се борим, как кръвта кипи,
сърцата им не трепват и от гръм,
не са те твои синове и дъщери.

Забравиха те, мила моя,
забравиха те кучите му синове,
забравиха, че те заради теб живеят,
забравиха го алчните свине.

Аз вярвам в тебе всеотдайно
и знам, че можеш да простиш,
но аз не бих простил така случайно,
ако от достоинството си се лишиш.

Българийо, едничка моя,
сълзи напират в моите очи,
защото ти за мене си безкрая,
и ти си всичко, дето ме боли.

Родино хубава и милна,
Родината на моя род,
ти колкото и да си силна,
не можеш без народ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...