niko_niko (Нико Ников)
198 331
23.04.2008 г., 11:54 ч.

Родината на поета 

  Поезия » Философска
530 0 2

Родината на поета

 

България, земя на мрачни хора,

на топли и угаснали души.

Земя, измъчвана в умора

от греещи и паднали мечти.

 

Земята ми е нежна, но и тъжна,

мечтае тя за нови светлини.

В заблуди леки и измами кръшни

изгубила е вечните врати.

 

Земя, копнееща за щастие,

земя, потънала във кал -

земя, дерзаеща причастие,

умислена във своята печал.

 

Земята на дедите ми е пуста

и пуста ще остане веч,

докле към Бог не се прекръстим

и не посегнем с Неговия меч.

 

Тогава във сърцата ще покълне

на новото начало нежно семе.

Тогава всички ще обърнем

лица към идващото време.

 

Не щем ли, чака ни отрова

и мрак в бездушните стени -

на мрачното и тежкото основа,

а ние - болни настрани.

 

Не можем да сме жертви тъжни

на времена - жестоки и студени.

Ще трябва да живеем мъжки -

сърца грамотни и смирени.

© Нико Ников Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • О,хареса ми!Освен това,напълно споделям идеята и мисленето ! Поздрав с отл.6 и от мен !
  • Жалко, че поетите няма как да управляват... Би било интересно! Поздрав!
Предложения
: ??:??