Родината на поета
Родината на поета
България, земя на мрачни хора,
на топли и угаснали души.
Земя, измъчвана в умора
от греещи и паднали мечти.
Земята ми е нежна, но и тъжна,
мечтае тя за нови светлини.
В заблуди леки и измами кръшни
изгубила е вечните врати.
Земя, копнееща за щастие,
земя, потънала във кал -
земя, дерзаеща причастие,
умислена във своята печал.
Земята на дедите ми е пуста
и пуста ще остане веч,
докле към Бог не се прекръстим
и не посегнем с Неговия меч.
Тогава във сърцата ще покълне
на новото начало нежно семе.
Тогава всички ще обърнем
лица към идващото време.
Не щем ли, чака ни отрова
и мрак в бездушните стени -
на мрачното и тежкото основа,
а ние - болни настрани.
Не можем да сме жертви тъжни
на времена - жестоки и студени.
Ще трябва да живеем мъжки -
сърца грамотни и смирени.
© Нико Ников All rights reserved.
