Родословие
Не мога да ви съдя за това,
че виждате на метър от носа си,
че дебнете за чуждия провал,
а собствената съвест ви е къса.
Не искам да вървим в една бразда
и да говорим редом за поети.
Не искам капка Фотев да раздам
на гръмката ви същност. Извинете!
Не сме си нужни. И не си дължим
ни хляб, ни плач, ни смях, ни общо рамо.
Гримът ви, тъй банално доловим,
тежи. Но не на мен и мойта памет.
На мен ми стига, вдигна ли очи,
да видя - вместо вас, край вас – цветята.
Щастлива ли съм – да ми проличи.
Щастливи ли сте – да ви пратя в ято
слова на радостта, че сте пред мен,
че мога да погаля с длан гърба ви.
Във този миг човек е най-блажен –
щом чуждата победа му отърва.
Не мога да ви съдя. Не и аз.
Аз имам взор небето да обходя,
звездите с Фотев да приспя от раз.
Простете ми - не сме една порода.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
