8.01.2010 г., 22:17

Рожден ден

1.2K 0 3

Денят, във който появи се светлината.

Днес пак е той...

а другия все още предстои.

Защо е празник?

Може би целта е в кръговрата.

А може би защото сянката на втория тежи.

 

 

Сега съм (само?) аз

и още тридесет и два от мене.

Кои сме ние?

Някога ще бъдем ли едно?

Стоим един до друг,

гадаем за местата незаети.

Опашка за виенско колело.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Проданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много мъдро си го написал!
    Хареса ми!
    Привет!
  • Интересно пишеш! Щом търсиш, ще намериш! Наздраве!
    <a href="http://www.vbox7.com/play:83711fc0 " target="_blank"> Музика >>> </a>
  • Поздравления, Иво! Хубаво е. А, беее-хубаво... То е направо съвършено!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...