Jan 8, 2010, 10:17 PM

Рожден ден

Poetry

1.2K 0 3

Денят, във който появи се светлината.

Днес пак е той...

а другия все още предстои.

Защо е празник?

Може би целта е в кръговрата.

А може би защото сянката на втория тежи.

Сега съм (само?) аз

и още тридесет и два от мене.

Кои сме ние?

Някога ще бъдем ли едно?

Стоим един до друг,

гадаем за местата незаети.

Опашка за виенско колело.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ivanleko91 (Ангел Колев)

Много мъдро си го написал!
Хареса ми!
Привет!

2010-01-09T13:41:29+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Интересно пишеш! Щом търсиш, ще намериш! Наздраве!
<a href="http://www.vbox7.com/play:83711fc0 " target="_blank"> Музика >>> </a>

2010-01-09T13:23:10+02:00
rali2000 (Ралица Костова)

Поздравления, Иво! Хубаво е. А, беее-хубаво... То е направо съвършено!

2010-01-09T10:42:17+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.4K 5.0