Рождество

1.10.2008 г., 0:14 ч.

Поезия » Друга

732 0 4

Осъмнах на брега на тишината.

Зад мен - скали от тъмни векове

рисуваха замислено платната

на кораб, имал някога море.

На този бряг защо дойдох, не зная.

Усещах как ме стапя есента.

Ръцете ми докоснаха безкрая...

и нямах повече гърди, бедра.

Не бях жена. Бях сън, магия, цвете.

Потъвах в белокоса тишина.

Не помнех името си, а мъжете

ме викаха с различни имена.

Пропука се челото на скалата,

изригна полудяла светлина.

Единственият мъж, когото чаках,

окървавен и бос при мене спря.

Косите ми се плиснаха горещи

и себе си видях като в магия:

По пясъка горяха бели свещи.

Душата ми се казваше Мария.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2008-10-27T21:37:03+02:00

Невероятна си!
Anita765 (Ани Монева)

2008-10-25T19:06:30+03:00

"Косите ми се плиснаха горещи
и себе си видях като в магия:
По пясъка горяха бели свещи.
Душата ми се казваше Мария."

Бъди!
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2008-10-01T00:26:35+03:00

Добре дошла и от мен! Магия си ти!
ruba (Руми Бакърджиева)

2008-10-01T00:21:40+03:00

Добре дошла, Лили! Радвам се, че си тук! Много нежен и много силен стих! Невероятен финал! Неочакван! Ще чакам и следващи твои стихове. Грабна ме!