Росица

Спретнат днес комшията Радой

Кравичката води си на водопой

Ще намери ли в горичката покой

Черни мисли мъчат го, безброй.

Съпругът ми е много угризен

Чувства се безсилен, застрашен

Не се вясва клетата Росица

Пила е от ручея и тя водица! 

Изоставена е моята душица

Ах, Росица тази бяла гълъбица

Иска ми се някои ден поне

Комшията от нея да се отърве.

Тя ви се заклева, скъпи мой

В живота твой и на Радой

Да ви бъде вярна до захлас

Завърни се ти завинаги у нас!

Радиото ще увелича докрая

Винаги ще има мляко и попара 

Ще ти говоря само за Росица

Тя нали е нашата сестрица!?

Ще съм ти съпруга занапред

Ще ти купувам и цигари, сладолед

Ще се завръщам късно следобед

Умислена, като след обред!

Това ще да е щастие семейно

Дано да не излезе нещо ненадейно

Някоя закачка луда на Росица

Ще вечеряме от гъбената й чорбица...