Sep 8, 2015, 9:15 PM  

Росица 

  Poetry » Humour
596 0 0

Спретнат днес комшията Радой

Кравичката води си на водопой

Ще намери ли в горичката покой

Черни мисли мъчат го, безброй.

 

Съпругът ми е много угризен

Чувства се безсилен, застрашен

Не се вясва клетата Росица

Пила е от ручея и тя водица! 

 

Изоставена е моята душица

Ах, Росица тази бяла гълъбица

Иска ми се някои ден поне

Комшията от нея да се отърве.

 

Тя ви се заклева, скъпи мой

В живота твой и на Радой

Да ви бъде вярна до захлас

Завърни се ти завинаги у нас!

 

Радиото ще увелича докрая

Винаги ще има мляко и попара 

Ще ти говоря само за Росица

Тя нали е нашата сестрица!?

 

Ще съм ти съпруга занапред

Ще ти купувам и цигари, сладолед

Ще се завръщам късно следобед

Умислена, като след обред!

 

Това ще да е щастие семейно

Дано да не излезе нещо ненадейно

Някоя закачка луда на Росица

Ще вечеряме от гъбената й чорбица...

 

© Мария Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??