19.03.2011 г., 13:10

Роза върху голо мъжко тяло

4K 3 36

 

Тук си, моя тъй невероятна.

Ето те, под було звездокосо.

Хайде. Съблечи се, моя златна.

Тази нощ е вече твърде боса.

 

Да трептим на голо и навътре,

колкото навътре ни остава.

Разтвори последната си пъпка,

моя първа брачна незабрава.

 

Не пести очите си. Дълбай ме.

Не щади дъха си. Дай се цяла.

Вдъхновена жажда за безкрайност.

Салвадор Дали рисува Гала.

 

После... не заспивай. Не умирай.

Тази нощ не искам одеяло.

Остани по мене, тънка диря.

Роза върху голо мъжко тяло.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това стихотворение като ценител на поезията ме кара да се преклоня най-чистосърдечно пред умението на автора да "рисува" с думи такива прелестни картини.
  • Поради нелепо затрилия се (фундаментален )коментар на Dar4e_to, ще цитирам по памет: "Добре би било тези, които сядат да пишат еротична поезия, първо да прочетат този стих"
  • Достигнал си истинско съвършенство!
    Просто не намирам думи...
  • Петя, благодаря ти, че си прочела толкова мои неща! Присъствието ти тук много ме ласкае.
    Благодаря и на всички останали!
  • Очароваща поезия, с жажда по безсмъртие...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...