Сред полето под небето,
наредени, подравнени,
рози триста, к'ат мъниста
чакат горди, пременени.
Все червени, все засмени,
под небето притаени.
Дъжд да галене нежни лѝсти,
вятър тих да ги разлисти.
Под небето сред полето
рози триста, кат' мъниста
клатят клончици напето,
чакат топъл дъжд да плисне.
© Хари Спасов Всички права запазени