7.12.2008 г., 16:47

Розова планета

697 0 3
Тя ни преследва и обсебва.
Тя ни преобразява.
Тя е лава, която се надига и изригва.
Тя - ревността.
Тя залива другата душа и я изпепелява...
А, о... уж обичахме безкрайно,
уж любовта е фея на радостта,
а пък то... намеси се ревността...
след нея има пепел и мъгла.
И тръгва ревността в мъглата да преследва любовта,
но тя - любовта, е сива и мъртва.
Усмивката е снежна и пресилена.
Вулканът е горещ, но изпепелява,
въглените и жарта ги няма.
Ако не можеш да запалиш огнището,
не го засипвай с пепел.
Твоята душа ще затъне в пепелта.
Любовта е розова планета за истински любящи души...
  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Ченкина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съгласна със Симона! Харесах и двойната образност!
  • Това ми напомня на една моя творба: "Венера"
    "Докосна ли те, умирам,
    кръвта да ври в мен не спира,
    защото аз съм само роб
    на космическа любов."
    Любов ли бе, да не те заболи от нея!
  • Ако не можеш да запалиш огнището,
    не го засипвай с пепел.

    Много точно казано!Страхотен стих =)

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...