chenche (Петя Ченкина)
219 16
7.12.2008 г., 16:47 ч.

Розова планета 

  Поезия » Любовна
476 0 3
Тя ни преследва и обсебва.
Тя ни преобразява.
Тя е лава, която се надига и изригва.
Тя - ревността.
Тя залива другата душа и я изпепелява...
А, о... уж обичахме безкрайно,
уж любовта е фея на радостта,
а пък то... намеси се ревността...
след нея има пепел и мъгла.
И тръгва ревността в мъглата да преследва любовта,
но тя - любовта, е сива и мъртва.
Усмивката е снежна и пресилена.
Вулканът е горещ, но изпепелява,
въглените и жарта ги няма.
Ако не можеш да запалиш огнището,
не го засипвай с пепел.
Твоята душа ще затъне в пепелта.
Любовта е розова планета за истински любящи души...
  

© Петя Ченкина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съгласна със Симона! Харесах и двойната образност!
  • Това ми напомня на една моя творба: "Венера"
    "Докосна ли те, умирам,
    кръвта да ври в мен не спира,
    защото аз съм само роб
    на космическа любов."
    Любов ли бе, да не те заболи от нея!
  • Ако не можеш да запалиш огнището,
    не го засипвай с пепел.

    Много точно казано!Страхотен стих =)
Предложения
: ??:??