Dec 7, 2008, 4:47 PM

Розова планета

  Poetry » Love
695 0 3
Тя ни преследва и обсебва.
Тя ни преобразява.
Тя е лава, която се надига и изригва.
Тя - ревността.
Тя залива другата душа и я изпепелява...
А, о... уж обичахме безкрайно,
уж любовта е фея на радостта,
а пък то... намеси се ревността...
след нея има пепел и мъгла.
И тръгва ревността в мъглата да преследва любовта,
но тя - любовта, е сива и мъртва.
Усмивката е снежна и пресилена.
Вулканът е горещ, но изпепелява,
въглените и жарта ги няма.
Ако не можеш да запалиш огнището,
не го засипвай с пепел.
Твоята душа ще затъне в пепелта.
Любовта е розова планета за истински любящи души...
  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Ченкина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съгласна със Симона! Харесах и двойната образност!
  • Това ми напомня на една моя творба: "Венера"
    "Докосна ли те, умирам,
    кръвта да ври в мен не спира,
    защото аз съм само роб
    на космическа любов."
    Любов ли бе, да не те заболи от нея!
  • Ако не можеш да запалиш огнището,
    не го засипвай с пепел.

    Много точно казано!Страхотен стих =)

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....