18.10.2007 г., 9:06

Русалка

1.4K 0 14
Русалка влачи се
във мъртвото вълнение,
затлачена към зъбести скали.

Русалката не плаче
за спасение -
желание за живот не я крепи.

Русалката се дави
и простено ú е -
тя в крачка до любим не ще върви.

Русалка се остави
на течение,
надежда за любов във сини дни.

Русалката е чакала
знамение -
мечти, разбити в зъбести скали.

Русалката е приказно
творение.
Кълбенца пяна рано, призори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...