Русалка

18.10.2007 г., 9:06 ч.

Поезия

5.0 (10)

1331 0 14

Русалка влачи се
във мъртвото вълнение,
затлачена към зъбести скали.
Русалката не плаче
за спасение -
желание за живот не я крепи.
Русалката се дави
и простено ú е -
тя в крачка до любим не ще върви.
Русалка се остави
на течение,
надежда за любов във сини дни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Бродеща сянка
Свободен

Аз бях добър приятел, но уви – невинаги съм бил с добри стопани... Аз съм един – но с милион съдби! ...
Заспиваш ли?

Заспиваш ли? Аз тази нощ самотна съм във мрака, пак вперила невиждащи очи. Горкото ми сърце химера ч...
Тополи

Надвесени мои тополи, как шепнете скрито в нощта, във ромон неспирен прибоят на вашите дни отшумя. К...

Още произведения »