Oct 18, 2007, 9:06 AM

Русалка

  Poetry
1.4K 0 14
Русалка влачи се
във мъртвото вълнение,
затлачена към зъбести скали.

Русалката не плаче
за спасение -
желание за живот не я крепи.

Русалката се дави
и простено ú е -
тя в крачка до любим не ще върви.

Русалка се остави
на течение,
надежда за любов във сини дни.

Русалката е чакала
знамение -
мечти, разбити в зъбести скали.

Русалката е приказно
творение.
Кълбенца пяна рано, призори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...