Oct 18, 2007, 9:06 AM

Русалка

  Poetry
1.4K 0 14
Русалка влачи се
във мъртвото вълнение,
затлачена към зъбести скали.

Русалката не плаче
за спасение -
желание за живот не я крепи.

Русалката се дави
и простено ú е -
тя в крачка до любим не ще върви.

Русалка се остави
на течение,
надежда за любов във сини дни.

Русалката е чакала
знамение -
мечти, разбити в зъбести скали.

Русалката е приказно
творение.
Кълбенца пяна рано, призори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...