27.05.2012 г., 17:54

Русокоси

760 0 0

Зареждащ ме с енергия щом те видя,
с походката си в мене се разхождаш.
Повеждаш ме и с аромата си невидим.
Бодеш ме навсякъде ме убождаш.

Усмивката каква прегръдка е за мен
покрита от русите коси като със воал
тя от погледа ми гълта всеки ден,
а аз от нея пия жаден и обезумял.

Къде все със мислите ми ходиш!?
Какво ли със ръцете ми ще правиш?
Да те докоснат ли сърцето  водиш
или играеш си, как палаво ме давиш.

Хубаво е! Въздишката ме пита докога?
Усещанията в себе си ще удържа,
разгалено ръката ще протегна. Кога?
Мечтата ще възседна да те задържа.

Vacuum

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Влади Мир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...