Зареждащ ме с енергия щом те видя,
с походката си в мене се разхождаш.
Повеждаш ме и с аромата си невидим.
Бодеш ме навсякъде ме убождаш.

Усмивката каква прегръдка е за мен
покрита от русите коси като със воал
тя от погледа ми гълта всеки ден,
а аз от нея пия жаден и обезумял.

Къде все със мислите ми ходиш!?
Какво ли със ръцете ми ще правиш?
Да те докоснат ли сърцето  водиш
или играеш си, как палаво ме давиш.

Хубаво е! Въздишката ме пита докога?
Усещанията в себе си ще удържа,
разгалено ръката ще протегна. Кога?
Мечтата ще възседна да те задържа.

Vacuum