Ръце...
**********
Дъх на любов, хладни постели,
по стената пробягва лъч светлина,
колите режат нощта онемели,
окъпани в бледата, пълна луна.
А длани потни, пръсти преплели,
изстискват любов от нежно сърце,
тела горещи, в копнежа замрели
за сладката тръпка, говорят с ръце.
Когато ръцете говорят във мрака,
телата разбират този език.
Могат даже да разплачат душата
или да я сгърчат в радостен вик.
Те плъзват се нежно по крехкото тяло,
в конвулсии карат дъхът да замре.
Ръцете... самодивите в бяло,
които танцуват и пеят добре.
Но дъх на любов в хладни постели
и потно, щастливо, женско лице
кара сърца от любов онемели
да разказват за себе си... само с ръце...
**********
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
