Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
4.02.2008 г., 16:19 ч.

Ръце... 

  Поезия
798 0 16

              ********** 

 

 

Дъх на любов, хладни постели,

по стената пробягва лъч светлина,

колите режат нощта онемели,

окъпани в бледата, пълна луна.

А длани потни, пръсти преплели,

изстискват любов от нежно сърце,

тела горещи, в копнежа замрели

за сладката тръпка, говорят с ръце.

Когато ръцете говорят във мрака,

телата разбират този език.

Могат даже да разплачат душата

или да я сгърчат в радостен вик.

Те плъзват се нежно по крехкото тяло,

в конвулсии карат дъхът да замре.

Ръцете... самодивите в бяло,

които танцуват и пеят добре.

Но дъх на любов в хладни постели

и потно, щастливо, женско лице

кара сърца от любов онемели

да разказват за себе си... само с ръце...

 

 

               **********

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??