Ръка... на неверен
Огньове от късната есен. Това е тя.
Безпощадно запалва болка в небето
и косата и е вихрушка червени листа,
които вечер в ръцете му светят...
Пръски от дъжд и въздушна мъгла,
това са нейните пръсти, в които се губи,
тя има стотици различни лица,
и всяко едно по-страстно го люби...
Черна котка и яснолика луна,
душата й в ръцете му скита разголена...
Онази вечната, непростената. Пак е тя,
тя е, която го връзва и го къса от корена...
Шепа вяра, но щедро раздадена,
тя е истински хляб, тя е вечното вчера...
Тя е, която прости, че беше предадена,
ръката му взе, ръка... на неверен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евкалипт Всички права запазени
Благодаря
