Ръка... на неверен
Огньове от късната есен. Това е тя.
Безпощадно запалва болка в небето
и косата и е вихрушка червени листа,
които вечер в ръцете му светят...
Пръски от дъжд и въздушна мъгла,
това са нейните пръсти, в които се губи,
тя има стотици различни лица,
и всяко едно по-страстно го люби...
Черна котка и яснолика луна,
душата й в ръцете му скита разголена...
Онази вечната, непростената. Пак е тя,
тя е, която го връзва и го къса от корена...
Шепа вяра, но щедро раздадена,
тя е истински хляб, тя е вечното вчера...
Тя е, която прости, че беше предадена,
ръката му взе, ръка... на неверен...
© Евкалипт All rights reserved.
Благодаря
