Nov 4, 2008, 1:16 PM

Ръка... на неверен

  Poetry
900 0 6
 

Огньове от късната есен. Това е тя.

Безпощадно запалва болка в небето

и косата и е вихрушка червени листа,

които вечер в ръцете му светят...

 

Пръски от дъжд и въздушна мъгла,

това са нейните пръсти, в които се губи,

тя има стотици различни лица,

и всяко едно по-страстно го люби...

 

Черна котка и яснолика луна,

душата й в ръцете му скита разголена...

Онази вечната, непростената. Пак е тя,

тя е, която го връзва и го къса от корена...

 

Шепа вяра, но щедро раздадена,

тя е истински хляб, тя е вечното вчера...

Тя е, която прости, че беше предадена,

ръката му взе, ръка... на неверен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евкалипт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...