Ръми

Ръми на едри капки в мен,

ръми, когато съм самичка.

А болката, като вода във едър съд,

на  едри капки пак се плиска.

Боли! Боли, когато съм сама,

а болката ме реже - като тъпа ножица хартия.

Седя си пак в дъжда сама,

във тая страшна тъпотия.

Не бях така! Щастлива бях.

Усмихната и позитивна.

Сега съм цялата пропита от тъга.

Неотпочинала, неинтензивна!

Дали ще бъде дълго, да боли?

Или ще свърши всичко в миг и ще се радвам?

Не знам! Аз мисля си за всичкото това

и някак си със думи пак те грабвам.

Сега четеш.

Усмивката ти стана крива и тъгуваш.

Недей!

Усмихни се и спри на самотата да робуваш!