С чадър в ръка
Вали!
И улиците на претъпкания град
превръщат се в поточета дъждовни...
Намокрен Свят!
Във моите мечти
надвива Слънце облаци оловни.
Дали ако с чадъра във ръка
над музиканта със цигулка се надвеся
ще продължи да свири просто ей-така?
Дали ще спре тълпата бездуховна
тържествения марш на Сивотата
за да нахрани своята душа?
Тя не разбира нуждата си от това
да поизмие саждите отровни.
Там където е горяло има пепел.
Дори понякога припламва и главня...
Банално е,
че носим всичко в шепи,
а не ни стига глътчица вода.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
...