С червило напролет
Тя е различна, назад се дръпнете,
листа ви розов - ще го прогори,
гривата вее и спори с мъжете,
гони Михаля от мрак до зори.
Грим не си слага, червило - напролет,
стига ѝ ситен дъждец да ръми,
и панталони подноси отколе,
слаба е само преди да заспи.
Просто аршинът не ѝ е по мярка,
правен е сякаш за други моми.
Тази е опака, твърде е жарка,
нейната приказка пари и ври.
Но не завиждайте, не я винете,
бурята лете събаря стени.
Златните ябълки са за свинете,
а халосията... принца плени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
