Apr 22, 2020, 4:29 PM

С червило напролет 

  Poetry
613 5 10

 

Тя е различна, назад се дръпнете,

листа ви розов -  ще го прогори, 

гривата вее и спори с мъжете,

гони Михаля от мрак до зори.

 

Грим не си слага, червило - напролет,

стига ѝ ситен дъждец да ръми, 

и панталони подноси отколе,

слаба е само преди да заспи.

 

Просто аршинът не ѝ е по мярка,

правен е сякаш за други моми.

Тази е опака, твърде е жарка,

нейната приказка пари и ври.

 

Но не завиждайте, не я винете,

бурята лете събаря стени.

Златните ябълки са за свинете, 

а халосията...  принца плени.

 

 

© Светличка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Стопли ми сърчицето, Мария! Бъди благословена! ⚘
  • Прекрасно е, Светличка!👏Много се радвам, че открих това твое стихотворно бисерче! Браво!💕
  • Благодаря ти за усмивката, наминавай пак, Марко!
  • Усмихна ме!
  • За момиче, Иржи, лимитирана серия, от изчезващ вид.😊
  • Тук си вплела няколко израза, употребявани в обикновения ни език- гони Михаля,аршинът не й е по мярка, златните ябълки свинете ги ядат....за да обрисуваш един образ...Надявам се няма метафора, отнася се за мома...
  • Мъжко момиче е все пак, Краси, с характер , тиха мрянка без сянка. 😛
  • Хала-халосия
  • Много се радвам на одобрението ти, Дани,
    цветна и ведра пролет ти желая!
  • Необуздано и пролетно - цветно е твоето стихо, Светулка!
Random works
: ??:??