Apr 22, 2020, 4:29 PM

С червило напролет

  Poetry
791 5 10

 

Тя е различна, назад се дръпнете,

листа ви розов -  ще го прогори, 

гривата вее и спори с мъжете,

гони Михаля от мрак до зори.

 

Грим не си слага, червило - напролет,

стига ѝ ситен дъждец да ръми, 

и панталони подноси отколе,

слаба е само преди да заспи.

 

Просто аршинът не ѝ е по мярка,

правен е сякаш за други моми.

Тази е опака, твърде е жарка,

нейната приказка пари и ври.

 

Но не завиждайте, не я винете,

бурята лете събаря стени.

Златните ябълки са за свинете, 

а халосията...  принца плени.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...