С червилото на майка ми

28.01.2015 г., 23:02 ч.

Поезия

1287 0 4

изгладих ризата си

още мокра

и до колкото си спомням

я облякох бавно

както се облича спомен

да не би от невнимание да я разкъсам

беше ми любимата

и беше носена по много

чак ръкавите ми бяха

окъсяли в китките

както омалява детство

в нея беше топло

и миришеше на топло от ютията

все още

да си сложа ли парфюм

да си накъдря ли косата

огледалото

ми отговаря отрицателно

дори не си помисляй

да ме изкривяваш

казвам му

и слагам от червилото на майка ми

тогава нейното лице

се отразява срещу мен

със двадесет

години разлика

дали съм жива ретроспекция

на настоящето

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

refab (Фабер)

2015-03-14T21:03:33+02:00

Хубаво!!
ljubomira (Любомира)

2015-01-29T10:57:56+02:00

Зависи от майката
Sovi4ka (Христина)

2015-01-29T07:54:33+02:00

Много ми хареса този жива ретроспекция,сякаш огледалото внезапно оживя и се огледах в него. Поздрав!
vega666 (Младен Мисана)

2015-01-29T01:06:11+02:00

Дали си жива не знам, Ина. Това винаги подлежи на доказване. Или както се казва - жива до доказване на противното. Но да бъдеш ретроспекция на майка си е похвално, поне за нея.

Поздрав!