С червилото на майка ми

Поезия

1.7K 0 4

изгладих ризата си

още мокра

и до колкото си спомням

я облякох бавно

както се облича спомен

да не би от невнимание да я разкъсам

беше ми любимата

и беше носена по много

чак ръкавите ми бяха

окъсяли в китките

както омалява детство

в нея беше топло

и миришеше на топло от ютията

все още

да си сложа ли парфюм

да си накъдря ли косата

огледалото

ми отговаря отрицателно

дори не си помисляй

да ме изкривяваш

казвам му

и слагам от червилото на майка ми

тогава нейното лице

се отразява срещу мен

със двадесет

години разлика

дали съм жива ретроспекция

на настоящето

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

refab (Фабер)

Хубаво!!

2015-03-14T21:03:33+02:00
ljubomira (Любомира)

Зависи от майката

2015-01-29T10:57:56+02:00
Sovi4ka (Христина)

Много ми хареса този жива ретроспекция,сякаш огледалото внезапно оживя и се огледах в него. Поздрав!

2015-01-29T07:54:33+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Дали си жива не знам, Ина. Това винаги подлежи на доказване. Или както се казва - жива до доказване на противното. Но да бъдеш ретроспекция на майка си е похвално, поне за нея.

Поздрав!

2015-01-29T01:06:11+02:00