С червилото на майка ми
изгладих ризата си
още мокра
и до колкото си спомням
я облякох бавно
както се облича спомен
да не би от невнимание да я разкъсам
беше ми любимата
и беше носена по много
чак ръкавите ми бяха
окъсяли в китките
както омалява детство
в нея беше топло
и миришеше на топло от ютията
все още
да си сложа ли парфюм
да си накъдря ли косата
огледалото
ми отговаря отрицателно
дори не си помисляй
да ме изкривяваш
казвам му
и слагам от червилото на майка ми
тогава нейното лице
се отразява срещу мен
със двадесет
години разлика
дали съм жива ретроспекция
на настоящето
?
© Северина Даниелова All rights reserved.
