30.09.2025 г., 15:41

С дъх на есен!

352 2 7

 

Свършва лятото за жалост

и настъпва есента,

но с палитра цветна -

тя, ще украси света!

 

Като фея във гората,

ще изрисува красотата:

от килимче шарено с листата,

ще направи пътека чудновата,

по която, ходейки,

да се насладим

на този прекрасен килим!

 

От дъжда „на есен“

ще ни замирише,

но не тъга ще е това,

а сълзите ще отмие

и ще изгрее палитра от дъга!

 

Слънцето над облаци ще се усмихне

и ще надделее в тази есенна мъгла,

за да ни напомни само,

колко красив е Света!

 

Отивай си лято горещо!

Добре дошла „Есента“ –

с печените чушки на мама

и с най-вкусната зимнина!

 

L. D.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лозена Димитрова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Произведението е участник в конкурса:

9 място

Коментари

Коментари

  • И аз благодаря за топлия отговор, Атанас!
  • Отговор на „Добре дошла, Есента“

    Колко нежно си го казала, Лозена —
    че всяка смяна носи своя красота.
    Дори когато лятото си тръгва уморено,
    в сърцето ни остава топлина.

    Есента пристъпва тихо, златокоса,
    със аромат на дъжд и зрял плод.
    И не тъга е, а надежда боса —
    че всяка есен крие нов живот.

    Благодаря ти за този щрих човечност,
    за топлия ти стих и простота.
    Във всеки ред усещам нежна вечност
    и обич към света.
  • Благодаря Ви!
  • Успех!
  • Успех!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...