С дихание на Пролет
... на Поета с най-голямото сърце
А исках да изглеждам хулиганка...
Да плюя, псувам, да скандализирам...
На уличниците да съм шаманка
и всичко с среден пръст да коментирам...
Офъках се с прическа на идиотка -
та отдалеч да ме заобикалят...
И симулирах скъсана намотка,
да хвана прах, дано да ме оставят...
Във сейф на самотата се заключих...
От спомените нишка напашкулих...
Сърцето на междинна скорост включих
и чувствата със фередже забулих...
И само ТИ, с дихание на Пролет,
душа ми вля с целувка - в мен да трепне...
С изящен валс сега сме птици в полет,
а вятърът цигулково ни шепне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
