С дихание на Пролет

Poetry

1K 0 15

... на Поета с най-голямото сърце

А исках да изглеждам хулиганка...

Да плюя, псувам, да скандализирам...

На уличниците да съм шаманка

и всичко с среден пръст да коментирам...

Офъках се с прическа на идиотка -

та отдалеч да ме заобикалят...

И симулирах скъсана намотка,

да хвана прах, дано да ме оставят...

Във сейф на самотата се заключих...

От спомените нишка напашкулих...

Сърцето на междинна скорост включих

и чувствата със фередже забулих...

И само ТИ, с дихание на Пролет,

душа ми вля с целувка - в мен да трепне...

С изящен валс сега сме птици в полет,

а вятърът цигулково ни шепне...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ангар (Ангел Чортов)

Великолепен стих! Влюбен, щастлив! Особено последният куплет - той именно го прави такъв.
Само ето този ред: "Офъках се с прическа на идиотка!" раваля хармонията - той е с една сричка повече и нарушава стъпката. Може би да се поправи на "И се офъках като идиотка!", но нямам думата - тъй като стихотворението не е посветено на мене!

2008-03-01T09:21:25+02:00
Aneta_kz (Анета)

!!!
Истинска си, Гери!
Истински са и стиховете ти!
Поздрави и от мен!

2008-02-26T22:37:01+02:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Поздравления за стиха,мила!!!

2008-02-26T18:02:04+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Музика си!
И нищо, че показваш среден пръст... !
Такава обичаме да те четем!

2008-02-26T16:13:41+02:00
Jane_d (Деси Инджева)

Риа, Риа...
Неповторимо посвещение, със собствен стил!
Поздрави!

2008-02-26T15:13:32+02:00