Снежни преспи се трупат навън,

галят пейки, площадки и клони,

само живота потънал е в сън

из зорите от хлад неспокойни!

Леко дочуват се стъпки в снега ....

някой поел на плещите е бреме:

бегъл образ, прегърбен, но млад,

ваещ пътека сред бялото стреме.

Живот от победи с мечти увенчан

и устрем в житейска безмерност,

но често човек е изгубен и сам,

сред мъдрост и чувствена щедрост!

А някакъв пес се закача с мъжа -

ту приближава го, ту се поспира,

кучешки лай проглушава нощта

и става му сродник тук на баира.

Мъжа благороден, тих и скован

потрепна за миг от неземна наслада,

погали лицето на песа със длан

и бавно се скриха зад сива фасада.

И пак под снежните тихите зори,

когато пробудени светят очите,

се сещам за сенките с живи черти

открили другар под звездите!

ЛЪЧИСТА