Снежни преспи се трупат навън,
галят пейки, площадки и клони,
само живота потънал е в сън
из зорите от хлад неспокойни!
Леко дочуват се стъпки в снега ....
някой поел на плещите е бреме:
бегъл образ, прегърбен, но млад,
ваещ пътека сред бялото стреме.
Живот от победи с мечти увенчан
и устрем в житейска безмерност,
но често човек е изгубен и сам,
сред мъдрост и чувствена щедрост! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up