13.06.2014 г., 9:48  

След този миг

1.2K 0 24

Каквото имам, дар ми е от Бога.
Каквото нямам, днес ми е мечта.
Безкрила съм и зная, че не мога
към по-високото да полетя.

Каквото виждам, често е мираж.
Изчезва, но се връща във съня ми.
Към него тръгвам с всичкия кураж –
да го измисля, ако пак го няма.

Каквото искам, в шепа се побира.
Получа ли го, ще го дам на вас –
да ви спечеля. И да ви обичам.
Едва след този миг ще си вървя.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...