Каквото имам, дар ми е от Бога.
Каквото нямам, днес ми е мечта.
Безкрила съм и зная, че не мога
към по-високото да полетя.
Каквото виждам, често е мираж.
Изчезва, но се връща във съня ми.
Към него тръгвам с всичкия кураж –
да го измисля, ако пак го няма.
Каквото искам, в шепа се побира.
Получа ли го, ще го дам на вас –
да ви спечеля. И да ви обичам.
Едва след този миг ще си вървя.
© Елица Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
