2.04.2010 г., 22:48

С дъх на океанска пяна

1.1K 0 5

С дъх на океанска пяна ти се сгуши до мен!
Мокър след дългото плуване, озари моя ден!
Взел от перлени мидички бисер за мойта коса!
Открадна от дъното за врата ми морска звезда!
Усвоил си мълчанието дойде, не издаде ни стон!
С ръцете прегърна ме и раздаде надежди милион!
Морска приказка случи се, ти дойде със вълна
и накара от пяната да роди се красива жена!
Мое нежно създание, мои си трепет и зов!

Mорско предсказание, ти си просто любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...