2.04.2010 г., 22:48

С дъх на океанска пяна

1.1K 0 5

С дъх на океанска пяна ти се сгуши до мен!
Мокър след дългото плуване, озари моя ден!
Взел от перлени мидички бисер за мойта коса!
Открадна от дъното за врата ми морска звезда!
Усвоил си мълчанието дойде, не издаде ни стон!
С ръцете прегърна ме и раздаде надежди милион!
Морска приказка случи се, ти дойде със вълна
и накара от пяната да роди се красива жена!
Мое нежно създание, мои си трепет и зов!

Mорско предсказание, ти си просто любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...