Спиридон беше роден през шейсетте години на Соца, беше буден, но тих като църковна мишка, умееше да разсъждава и да не вярва на туй що му кажат. Но неусетно годините минаваха и каките много го слушкаха, галеха, защото умееше с думи красиви да омайва тъмните друми. А той не искаше да вярва във Соца нито в ОФ... нито къде има ток, къде няма. Казваше си: аз съм безпартиен. Е имаше няколко арести за клевети, че правил щуротии... но всъщност не от него от други! Викан бе във Селсъвета, предупреждаван от курджията с Манлихера на рамо! И така в името на Родината даваше обяснения за невярна вина... но той оцеля!

А след като порасна, малко преди да настъпи новото време, Спиридон преди сън разсъждаваше... Името ми наистина ме пази! Ето какво означава то, Спира-значи, спира злото, а ,,Дон" е...  кой не знае какво е ,,Дон". Усмихваше в тъмнината и заспиваше спокоен. Но ето че дойде Новото време, но Спиридон остана скептичен. Независим... но не от тия уж независими, но по партийна линия трябва глас да дадат на непартийните път да дадат. Но не Спиридон, до последно държи на никоя партия да не принадлежи... Сам си остана в безпартийната Партия – тих, разговарящ само със себе си, но чист!

Съдба, мислеше си той, че не е патриот нито герой човек, си казваше – безпартиен, неразбран, а умът му искаше за Народа да има щастие.

Ако някой попита защо? Защото името му го казваше!