Ставам сутрин. Правя си кафе.
Хапвам кроасан и се усмихвам.
Гледам към красивото небе.
Пиша и Вселената утихва...
Казвам се Димитър и съм смел
в думите, в делата и мечтите.
Мисля, че живея без предел
с римите, туптящи зад гърдите.
Жаден съм за мир и светлина!
Лягам си с едничката надежда:
утре да ни стопли любовта...
Всичко по-човешко да изглежда.
Вярвам, че животът ми е чист.
Всеки ден е истинска награда.
Казвам се Димитър. Хуманист.
Пиша за живота си с наслада.
© Димитър Драганов Всички права запазени