1.10.2012 г., 11:53

С паче перо

1K 0 17

С паче перо

 

Поезията не е само ритъм,

ни звънка сплав от рими и метафори.

Тя с пръсти рови в истините скрити,

оплождат я поети, а не автори.

 

И зов, и ехо е. Простор ù трябва.

И глас висок. И сблъсък с някой връх.

Тя може да е остра като брадва

или пък мека - като скален мъх...

 

И трябва в тебе нещо да проплаче,

а ти да го изпееш пред света.

 

Седни да пишеш - но с перото паче.

Тогава ще се спре до тебе тя.

 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ПРИЯТЕЛИ!

.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...