1.10.2012 г., 11:53

С паче перо

1K 0 17

С паче перо

 

Поезията не е само ритъм,

ни звънка сплав от рими и метафори.

Тя с пръсти рови в истините скрити,

оплождат я поети, а не автори.

 

И зов, и ехо е. Простор ù трябва.

И глас висок. И сблъсък с някой връх.

Тя може да е остра като брадва

или пък мека - като скален мъх...

 

И трябва в тебе нещо да проплаче,

а ти да го изпееш пред света.

 

Седни да пишеш - но с перото паче.

Тогава ще се спре до тебе тя.

 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ПРИЯТЕЛИ!

.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....