С паче перо
Поезията не е само ритъм,
ни звънка сплав от рими и метафори.
Тя с пръсти рови в истините скрити,
оплождат я поети, а не автори.
И зов, и ехо е. Простор ù трябва.
И глас висок. И сблъсък с някой връх.
Тя може да е остра като брадва
или пък мека - като скален мъх...
И трябва в тебе нещо да проплаче,
а ти да го изпееш пред света.
Седни да пишеш - но с перото паче.
Тогава ще се спре до тебе тя.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ПРИЯТЕЛИ!
.
© Елица Ангелова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
