С паче перо
Поезията не е само ритъм,
ни звънка сплав от рими и метафори.
Тя с пръсти рови в истините скрити,
оплождат я поети, а не автори.
И зов, и ехо е. Простор ù трябва.
И глас висок. И сблъсък с някой връх.
Тя може да е остра като брадва
или пък мека - като скален мъх...
И трябва в тебе нещо да проплаче,
а ти да го изпееш пред света.
Седни да пишеш - но с перото паче.
Тогава ще се спре до тебе тя.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ПРИЯТЕЛИ!
.
© Елица Ангелова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
