tanq_mezeva (Таня Мезева)
1588 21258
26.09.2015 г., 0:01 ч.

С поглед към небето 

  Поезия » Друга
644 0 7

Няма те!... Звездичката ти свети.
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен. Със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна,
/как липсата жестока да простя/.
Не съм пораснала. Та аз съм рана.
Огромна като облак съм сълза.
Но няма да заплача. Обещавам!
Стихията сама ще задържа.
Че пусна ли я... с нея ще удавя
доброто в мен разцъфнало в нощта.
Смирена ще повтарям. "Аз обичам!
И вярвам, ти ми даваш светлина.
Какво че ми горчи... не го отричам
щом в болката живее любовта.
Онази, най-голямата, дарена
на майките приели гореста.
На Бог обрекли рожбите безценни,
със поглед към небето. До смъртта."

 

© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Искрено благодаря!
  • Изповедта на една изстрадала душа която пази дълбоко в себе си майчината любов !Любов която кара да се бори и живее с наранено сърце!За силата ти Таничка!Поклон мила!
  • С преклонение пред силата и таланта!
  • Просълзи ме... Само една Майка може да обича така... Само една Майка може да създаде красота в тъга и сълзи... и безкрайна светлина в тъмнината...
  • БЛАГОДАРЯ ВИ!
  • Поклон!
  • "Смирена ще повтарям. "Аз обичам!
    И вярвам, ти ми даваш светлина.
    Какво че ми горчи... не го отричам
    щом в болката живее любовта.
    Онази, най-голямата, дарена
    на майките приели гореста."

    Много силни и искрени редове, каквито само майка може да произнесе.
    Поклон пред тази мъка изразена толкова поетично.
Предложения
: ??:??