С поглед към небето
Няма те!... Звездичката ти свети.
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен. Със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна,
/как липсата жестока да простя/.
Не съм пораснала. Та аз съм рана.
Огромна като облак съм сълза.
Но няма да заплача. Обещавам!
Стихията сама ще задържа.
Че пусна ли я... с нея ще удавя
доброто в мен разцъфнало в нощта.
Смирена ще повтарям. "Аз обичам!
И вярвам, ти ми даваш светлина.
Какво че ми горчи... не го отричам
щом в болката живее любовта.
Онази, най-голямата, дарена
на майките приели гореста.
На Бог обрекли рожбите безценни,
със поглед към небето. До смъртта."
© Таня Мезева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Искрено благодаря!
-
Изповедта на една изстрадала душа която пази дълбоко в себе си майчината любов !Любов която кара да се бори и живее с наранено сърце!За силата ти Таничка!Поклон мила!
-
С преклонение пред силата и таланта!
-
Просълзи ме... Само една Майка може да обича така... Само една Майка може да създаде красота в тъга и сълзи... и безкрайна светлина в тъмнината...
-
БЛАГОДАРЯ ВИ!
-
Поклон!
-
"Смирена ще повтарям. "Аз обичам!
И вярвам, ти ми даваш светлина.
Какво че ми горчи... не го отричам
щом в болката живее любовта.
Онази, най-голямата, дарена
на майките приели гореста."
Много силни и искрени редове, каквито само майка може да произнесе.
Поклон пред тази мъка изразена толкова поетично.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
