С поглед към небето
791
0
7
Няма те!... Звездичката ти свети.
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен. Със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна,
/как липсата жестока да простя/.
Не съм пораснала. Та аз съм рана.
Огромна като облак съм сълза.
Но няма да заплача. Обещавам!
Стихията сама ще задържа.
Че пусна ли я... с нея ще удавя
доброто в мен разцъфнало в нощта.
Смирена ще повтарям. "Аз обичам!
И вярвам, ти ми даваш светлина.
Какво че ми горчи... не го отричам
щом в болката живее любовта.
Онази, най-голямата, дарена
на майките приели гореста.
На Бог обрекли рожбите безценни,
със поглед към небето. До смъртта."
© Таня Мезева All rights reserved.
