С примамливия дъх на мандарини
И ето пак съм мъничко момиче,
и пак е Коледата светла и добра,
а мама топла баница изпича,
блести свенливо скромната елха.
А баба вкусен бобец е сварила,
замесва питка с пъргави ръце,
и малки лозови сармички е завила
да къкрят тихо в глинено гърне.
И тате вино в каната налива,
дослагва съчки в лумналата пещ,
трапезата е още по-красива,
когато мама слага бяла свещ.
И тази Коледа съвсем не е богата
с подаръци и лакомства безчет,
най-хубавото нещо на софрата
е хлябът и бурканчето със мед.
Сега, когато вече съм голяма,
така ми липсва тази простота.
Дали ме гледа от небето мама
и ми прощава всяка суета?
Тя Коледа е винаги, където
си бил щастлив със хората любими,
и винаги я нося във сърцето
с примамливия дъх на мандарини.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Петровска Всички права запазени
